Флиртовете

Ако има празник, който е наистина интимен, това е Коледа. Затова и повечето хора усещат лек доскомфорт от задължението да се събират с много хора, с които да си разменят подаръци и да насилват изобретателността си по отношение на пожеланията.

Коледа не е точно Нова година, нито е край на един период, нито е начало на нов. Това не е времето за приятелите, нито е времето за събиране с колеги (независимо, че са част от модерната традиция, служебните коледни партита са леко нелепи) това е моментът, в който се съсредоточаваме върху семейството.

Дори в случаите, когато животът ни се е стекъл така, че нямаме съпруг и деца, или родителите са далеч, или  по някаква причина не чувстваме близост с тези хора, точно в този ден, закопняваме за  връзка, наситена с любов, която просто се предполага и е лишена от каквото и да било изискване да бъде заслужавана.

Точно както майката обича своето малко новородено бебе. Обича го, защото го обича. И това е напълно достатъчно, за да бъдат щастливи всички, увлечени във вихъра на тази безгранична любов.

И дори да нямаме искрено желание да споделим постните сърми и боба с онези, които ни се "падат" близки, е разбираемо, че хиляди пъти предпочитаме да останем буквално "под завивките", в интимното пространство на своя свят, отколкото да се правим, че червеното наметало на розовобузестия старец с чувала е еманация на всичко, което сме заслужили през изминалата година.

Коледа е свързана с Рождество Христово и затова не е чудно, че независимо от всички рекламни и маркетингови кампании, концепцията, че ще ни се въздаде според това колко сме "слушкали и папкали", издиша.

Рождество Христово съвсем не означава просто раждането на едно дете, заченато чрез непорочно зачатие. Това е празникът на раждането на христовото съзнание, което не е нищо повече от постигане на състояние на чиста и неопредметена любов. Любов, която нехае за заслуги, послушание и отчет дали сме направили нещо повече от това, че същестуваме, за да бъдем обичани.

Всеки има такъв момент на тишина и връзка със себе си по време на тези празници - и най-големите циници, даже, включително онези, които ще напишат като коментар отдолу, че сигурно нещо не ми се е получило като хората и затова така говоря.

Въобще не искам да ми се получават нещата като "хората". Предпочитам да ми се получават като при "боговете", затова понякога не се разбираме с една дума. Но рано или късно ще дойдете на "мойто", защото няма начин някой да е напълно удовлетворен от проявите на хорската любов. Тя изисква прекалено много, гледа в чуждата паничка, създава си кумири, манипулира със страх и вина, уморителна е. И функционира с калкулатор.

Имам една приятелка, която още от съвсем малка страдаше искрено и плачеше с истински сълзи, когато човекът, в когото е влюбена не й направи мноооого скъп подарък. Пишеше едни от най-красивите стихове за любов, но не приемаше друга проява на обич, освен инкрустираната с диаманти. Получава ги цял живот. Няма лошо.

Някои от тях просто изхвърли в океана, за да не й напомнят никога за разочарованията, които изживя. Но в същото време всеки ден си купува живи цветя, за да може да изпитва неподправена любов от красотата, за която душата й копнее. Разказвам тази кратка история не за да я съдим, аз обичам много тази жена. А защото вярвам, че загледани в коледното дръвче, с неговите нежни светлинки, търсим дълбоката си интимна връзка с красотата вътре в нас.

И едва когато я усетим, имаме и своята истинска човешка потребност да я споделим с други човешки същества - това е христовото съзнание, чиито символ е Рождество Христово. То не е нещо мистично, сектантско или църковно празнословие. То е щастието да обичаш.

И никак не е случайно, че точно на този ден копнежът по семейство, с което да я споделим е по-силен от всякакви други желания. Насладете се на това усещане докрай, за да привлечете в живота си тази благодат. Защото утре задълженията на "калкулатора", с който светът ви оценява ще ви завъртят във вихъра си и ще забравите.

Но чистата любов, която сте изпитали, няма да ви забрави, ще ви съпътства във всеки един момент, в който сте готови за истинска интимност. Включително онази "под завивките", която завинаги ще си остане голямото тържество на сливането между дух и материя.

Този материал е специално написан за Еdna.bg от Михаела Петрова.